Metal Blade

Оооо, конвексът като този на Ъпланда, завършващ на малък ъгъл е много сериозен противник на холоу грайнда като скосяване при рязането на 18 мм-вото ми въже. Защо ли ? Ами защото влиза лесно в материала първоначално и после изпъкналите странично скосове избутват влакната настрани и улесняват проникването с много по малко триене. Всичко това важи за конвекс на малък ъгъл /като на някои модели на БРКТ/ плюс добре закалената макар и непрахова стомана вече е предпоставка за един много добър резултат. А друг си купи Ендура с псевдосканди скос фабричен със сек. едж, ама от ЗДП- 189 и вика е ама как така тази супер стомана е отрязала 250 парчета с доста търкане примерно, а ти ми разправяш, че с ръждата си набацал с 1-2 движения 800. Еми, е точно така. Виж ако имаме едно ножче сведено като на Фил уилсън и закалено като от Бос с 60 -ка, 90-ка, ЗДП нещата тогава може и да не стоят точно по този начин. Прочетете темата за тестовете на Опинела на въже в сравнение с доста сериозни прахови конкуренти в гънса и ще се убедите, че и при мен се е получило същото, но касаещо друг нож с друга геометрия.

то всъщност не зависи ли какво искаш да сравняваш като цяло? ако искаш да сравниш стоманите, ще гледаш остриетата да са максимално еднакви. ако искаш да пробваш кой скос реже повече, ще пробваш различни от една стомана. то за да е напълно обективно сравнение ще трябва да е едно и също острие от 2 вида стомана (нали има блърове примерно от супурнайсе вида стомани)..

По начина, по който аз практикувам, както и повечето по разните форуми по света вкл и гънса сравняваш ножове , а не сравняваш стомани в чист вид. Това същото нещо му го обясняваше самият Фил Уилсън на Василий в отговор на неговите пънения, че той бил напълно изолирал фактора геометрия при неговата тестова установка. За не знам кой път го пиша вече. А как да си обясним тогава резултата на Дозиера от линка, който качвах вчера в слонската тема, защо при все че Дозиера е бил с по неподходяща геометрия 4.8 мм дебелина, 0.5 мм режещ ръб на 40 градуса е показал въпреки това чувствително по добър резултат Блъровете от не знам колко си вида стомани, дори те се различават помежду си, напривер този от СГ-2 е холоу и на доста малък ъгъл, а другите от 13С26,30 В и154 СРМ като другия ми екземпляр са пълни кьотуци за рязане в сравнение с него. Много по обективно може да се изпитват Милитаритата, 110, 710 от различните им стомани.

Е на мен това ми беше идеята - тестване на ножа като комплекс стомана, скосяване, ръкохватка, а не чисто коя стомана е по-по най

Тъй, седя си ония ден в едно гюме и си мисля - то хубаво единни критерии за тестове, ама се оказва от моя опит че теста на въже не е нищо повече от ............ тест на въже. Ще обясня и защо. Понеже хората които бяха строили гюмето от тополови клони не си бяха дали зор да го поокастрят отвътре, а аз се оказах с Вангарда /изключително неподходящ за сечене нож/ се наложи да разчиствам с него стърчащите навътре клончета по 1 до 2 см. при това не особено много на брой. Ножа замина на това мероприятие перфектно наточен да бръсне с поглед. След тая манипулация спря да бръсне което мен лично ме хвърли в размисъл - за ловен нож се е утрепал - оправял е 2 рогати, както и едно зъбато около 70 килограма от начало до край и продължава да бръсне, а ето от сечене на малки клончета си замина бръснещата острота .............. От тук започнах да се замислям - рязането на въже изпитва функцията рязане на ножа и възможността в зависимост от геометрията, стоманата и качеството на термообработка да задържат карбидите си в матрицата. Което пък по никакъв начин не изпитва възможността тези същи геометрия, стомана и термообработка да задържат същите тези карбиди при ударно натоварване характерно за сеченето на малки дръвчета например. Теста на въже е добър показател за възможността нож да запази остротата си определено време, но е чисто лаборатирен, без да отчита например че даден нож би могъл да се ползва например за сечене, ако размерите и баланса го позволяват и това, че определена стомана макар и много износоустойчива бързо би загубила остротата си при друг вид натоварване на режещия ръб различно от рязането. Това между другото съм забелязвал и при други ножове и просто го споделям. Смятам че теста на въже не е универсалния тест, а че всеки нож спрямо приоритетната си насоченост следва да бъде изпитван върху максимално близки до предназначението му материали. ЗА ножовете ЕДЦ, ловни, риболовни теста на въже е ок, но за така наречените оутдор, сървайвър и камп ножове този тест не изпитва в пълна степен пригодността им и не показва дали стоманата и геометрията им гарантират максимално добър резултат за целта за която се ползват.